i2na (Инна)
145 1101
Dec 27, 2008, 9:05 PM

Небе съм 

  Poetry » Love
950 0 16

Небе съм. Когато съм с тебе.

Отвътре е пълно със облаци.

И спира пред слънцето времето,

потекло от твоя часовник.

Небе съм, разлято в очите ти.

Олеквам мехурено с въздуха.

И хората стават на птици,

разперили длани от пърхане.

Небе съм, разстлано в краката ти.

Пропадаш ли? Лесен е изборът.

Преди да преминеш оттатъка,

ще трябва за миг да политнеш.

Небе съм, горящо от изгрева,

когато си с мен непресторено.

И сградите - стари пастири -

под тихия дъжд си говорят.

Небе съм, родено на пътя ти,

в града, в махалата - до къщата.

Понякога просто се спуквам

и нямам ръце да прегръщам.

Небе съм. Когато съм с тебе.

И нямам ъгли по стените си.

И няма стени вътре в мен.

Небе съм, когато обичам.

© Инна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??