Небе съм
Небе съм. Когато съм с тебе.
Отвътре е пълно със облаци.
И спира пред слънцето времето,
потекло от твоя часовник.
Небе съм, разлято в очите ти.
Олеквам мехурено с въздуха.
И хората стават на птици,
разперили длани от пърхане.
Небе съм, разстлано в краката ти.
Пропадаш ли? Лесен е изборът.
Преди да преминеш оттатъка,
ще трябва за миг да политнеш.
Небе съм, горящо от изгрева,
когато си с мен непресторено.
И сградите - стари пастири -
под тихия дъжд си говорят.
Небе съм, родено на пътя ти,
в града, в махалата - до къщата.
Понякога просто се спуквам
и нямам ръце да прегръщам.
Небе съм. Когато съм с тебе.
И нямам ъгли по стените си.
И няма стени вътре в мен.
Небе съм, когато обичам.
© Инна All rights reserved.
