BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
31 mar 2010, 20:49

Небесна 

  Poesía » De amor
618 0 6

Обгърна ме тихата вечер

със своя нежен покров.

Навън заръмя и до мен

китарата вярна застана.

И тъй, във лиричния звън

всяка капка аз вплетох,

и пеех: "Къде си, любов?"

 

Из светли блянове унесен

тихите стъпки едва не дочух.

Лека и ефирна беше ти -

нимфа със крила от песен.

Подарих ти своя слух

и тогава покорен съзнах -

дъждът при мене те донесе.

 

И ето, в сумрака навън,

небето прогарят звезди.

Стихва дъждовният шепот.

 

Не ще си отидеш, нали?

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??