BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
31 мар. 2010 г., 20:49

Небесна 

  Поэзия » Любовная
619 0 6

Обгърна ме тихата вечер

със своя нежен покров.

Навън заръмя и до мен

китарата вярна застана.

И тъй, във лиричния звън

всяка капка аз вплетох,

и пеех: "Къде си, любов?"

 

Из светли блянове унесен

тихите стъпки едва не дочух.

Лека и ефирна беше ти -

нимфа със крила от песен.

Подарих ти своя слух

и тогава покорен съзнах -

дъждът при мене те донесе.

 

И ето, в сумрака навън,

небето прогарят звезди.

Стихва дъждовният шепот.

 

Не ще си отидеш, нали?

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??