Небесна
Обгърна ме тихата вечер
със своя нежен покров.
Навън заръмя и до мен
китарата вярна застана.
И тъй, във лиричния звън
всяка капка аз вплетох,
и пеех: "Къде си, любов?"
Из светли блянове унесен
тихите стъпки едва не дочух.
Лека и ефирна беше ти -
нимфа със крила от песен.
Подарих ти своя слух
и тогава покорен съзнах -
дъждът при мене те донесе.
И ето, в сумрака навън,
небето прогарят звезди.
Стихва дъждовният шепот.
Не ще си отидеш, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
