koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
5 abr 2018, 1:47  

Небесна китка 

  Poesía » De amor
296 2 2

Годините ме носят все нагоре

по неизвестния за мене път.

Под слънцето живея аз отколе

във уморената от грижи плът.

 

Във този небосвод с човешки дири

оставям аз и моята следа.

И песен космосът за мен ще свири

за поздрав благ към земните чеда.

 

Потърсил и утехата в небето,

ще търся, мила, място и за теб.

Понесла грижите на битието,

ще те забуля със лазурен креп.

 

И тук ще бъдем двама, като КИТКА,

и тук ще бъда твоя скъп другар.

Ти – все по-бяла нежна маргаритка,

а аз пък – твоят пламнал минзухар.

 

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??