5 апр. 2018 г., 01:47  

Небесна китка 

  Поэзия » Любовная
409 2 1
Годините ме носят все нагоре
по неизвестния за мене път.
Под слънцето живея аз отколе
във уморената от грижи плът.
Във този небосвод с човешки дири
оставям аз и моята следа.
И песен космосът за мен ще свири
за поздрав благ към земните чеда.
Потърсил и утехата в небето,
ще търся, мила, място и за теб.
Понесла грижите на битието,
ще те забуля със лазурен креп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??