Годините ме носят все нагоре
по неизвестния за мене път.
Под слънцето живея аз отколе
във уморената от грижи плът.
Във този небосвод с човешки дири
оставям аз и моята следа.
И песен космосът за мен ще свири
за поздрав благ към земните чеда.
Потърсил и утехата в небето,
ще търся, мила, място и за теб.
Понесла грижите на битието,
ще те забуля със лазурен креп. ...