koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Apr 5, 2018, 1:47 AM  

Небесна китка 

  Poetry » Love
300 2 2

Годините ме носят все нагоре

по неизвестния за мене път.

Под слънцето живея аз отколе

във уморената от грижи плът.

 

Във този небосвод с човешки дири

оставям аз и моята следа.

И песен космосът за мен ще свири

за поздрав благ към земните чеда.

 

Потърсил и утехата в небето,

ще търся, мила, място и за теб.

Понесла грижите на битието,

ще те забуля със лазурен креп.

 

И тук ще бъдем двама, като КИТКА,

и тук ще бъда твоя скъп другар.

Ти – все по-бяла нежна маргаритка,

а аз пък – твоят пламнал минзухар.

 

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??