27 oct 2021, 23:54

Небесна виза 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Formas graves
658 8 14

Когато и зелената пътека

е перпендикулярна на небето,

изкачвайки я в себе си, човекът

очаква нещо в него да засвети.

 

Възторгът ог пътуването свършва

във точката, достигнала зенита,

и храстът, от безплодие прекършен,

край пътя ти загива без да пита,

 

тъй както в теб надеждата ти гине,

изправена пред стръмната преграда.

Небето и след нас ще бъде синьо.

Забий във него нокти и не страдай,

 

изкачвай се и кървавата риза

за теб ще е небесната ти виза.

 

 

 

Хари, благодаря за твоята провокираща снимка,

вдъхновила ме за този  поетичен отговор!

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??