Небесна виза
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва
във точката, достигнала зенита,
и храстът, от безплодие прекършен,
край пътя ти загива без да пита,
тъй както в теб надеждата ти гине,
изправена пред стръмната преграда.
Небето и след нас ще бъде синьо.
Забий във него нокти и не страдай,
изкачвай се и кървавата риза
за теб ще е небесната ти виза.
Хари, благодаря за твоята провокираща снимка,
вдъхновила ме за този поетичен отговор!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
