Oct 27, 2021, 11:54 PM

Небесна виза 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Strict forms
568 8 14

Когато и зелената пътека

е перпендикулярна на небето,

изкачвайки я в себе си, човекът

очаква нещо в него да засвети.

 

Възторгът ог пътуването свършва

във точката, достигнала зенита,

и храстът, от безплодие прекършен,

край пътя ти загива без да пита,

 

тъй както в теб надеждата ти гине,

изправена пред стръмната преграда.

Небето и след нас ще бъде синьо.

Забий във него нокти и не страдай,

 

изкачвай се и кървавата риза

за теб ще е небесната ти виза.

 

 

 

Хари, благодаря за твоята провокираща снимка,

вдъхновила ме за този  поетичен отговор!

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??