Небесна виза
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва
във точката, достигнала зенита,
и храстът, от безплодие прекършен,
край пътя ти загива без да пита,
тъй както в теб надеждата ти гине,
изправена пред стръмната преграда.
Небето и след нас ще бъде синьо.
Забий във него нокти и не страдай,
изкачвай се и кървавата риза
за теб ще е небесната ти виза.
Хари, благодаря за твоята провокираща снимка,
вдъхновила ме за този поетичен отговор!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
