3 dic 2011, 9:40

Небесни брегове

  Poesía » Otra
913 0 7

 

 

 

Секундите бързат – поточета влюбени

в безграничната мощ на космичния Нил.

Часове и минути, „наужким” изгубени,

сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.

Урагани от чувства бушуват край мен,

но житейските бури посрещам с насмешка.

Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,

над шахматен етюд за Господ и пешка...

Песъчинка отеква по-силно от гонг.

Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.

В стъкленица за време съм идол и бог,

най-заплетен въпрос и отговор лесен...

Лъкатуши река от потайни въпроси

към морето от спомени, дето съм скрил:

Срещи, Раздели, Любов поизносена -

принесена в жертва на космичния Нил.

Влюбен до болка в прашинките Истина,

моят часовник отмерва с насмешка;

колко по детски на мен ми се иска,

да реша етюда шахматен за Господ и пешка...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 02 / 03.2011г., Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...