Секундите бързат – поточета влюбени
в безграничната мощ на космичния Нил.
Часове и минути, „наужким” изгубени,
сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.
Урагани от чувства бушуват край мен,
но житейските бури посрещам с насмешка.
Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,
над шахматен етюд за Господ и пешка...
Песъчинка отеква по-силно от гонг.
Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.
В стъкленица за време съм идол и бог,
най-заплетен въпрос и отговор лесен... ...