3.12.2011 г., 9:40

Небесни брегове

912 0 7

 

 

 

Секундите бързат – поточета влюбени

в безграничната мощ на космичния Нил.

Часове и минути, „наужким” изгубени,

сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.

Урагани от чувства бушуват край мен,

но житейските бури посрещам с насмешка.

Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,

над шахматен етюд за Господ и пешка...

Песъчинка отеква по-силно от гонг.

Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.

В стъкленица за време съм идол и бог,

най-заплетен въпрос и отговор лесен...

Лъкатуши река от потайни въпроси

към морето от спомени, дето съм скрил:

Срещи, Раздели, Любов поизносена -

принесена в жертва на космичния Нил.

Влюбен до болка в прашинките Истина,

моят часовник отмерва с насмешка;

колко по детски на мен ми се иска,

да реша етюда шахматен за Господ и пешка...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 02 / 03.2011г., Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...