3 дек. 2011 г., 09:40

Небесни брегове

915 0 7

 

 

 

Секундите бързат – поточета влюбени

в безграничната мощ на космичния Нил.

Часове и минути, „наужким” изгубени,

сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.

Урагани от чувства бушуват край мен,

но житейските бури посрещам с насмешка.

Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,

над шахматен етюд за Господ и пешка...

Песъчинка отеква по-силно от гонг.

Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.

В стъкленица за време съм идол и бог,

най-заплетен въпрос и отговор лесен...

Лъкатуши река от потайни въпроси

към морето от спомени, дето съм скрил:

Срещи, Раздели, Любов поизносена -

принесена в жертва на космичния Нил.

Влюбен до болка в прашинките Истина,

моят часовник отмерва с насмешка;

колко по детски на мен ми се иска,

да реша етюда шахматен за Господ и пешка...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 02 / 03.2011г., Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...