3 дек. 2011 г., 09:40

Небесни брегове

914 0 7

 

 

 

Секундите бързат – поточета влюбени

в безграничната мощ на космичния Нил.

Часове и минути, „наужким” изгубени,

сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.

Урагани от чувства бушуват край мен,

но житейските бури посрещам с насмешка.

Ухилен сървайвър, до лудост вглъбен,

над шахматен етюд за Господ и пешка...

Песъчинка отеква по-силно от гонг.

Върху ринга съм проснат отново „ до десет”.

В стъкленица за време съм идол и бог,

най-заплетен въпрос и отговор лесен...

Лъкатуши река от потайни въпроси

към морето от спомени, дето съм скрил:

Срещи, Раздели, Любов поизносена -

принесена в жертва на космичния Нил.

Влюбен до болка в прашинките Истина,

моят часовник отмерва с насмешка;

колко по детски на мен ми се иска,

да реша етюда шахматен за Господ и пешка...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 02 / 03.2011г., Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...