17 mar 2017, 20:13  

Небесно стихотворение

  Poesía » Otra
542 1 0

                      Небето гледа, гледа,

                      надолу към Земята.

                      Дълбоко се замисли

                      Все за мене пишат хората.

                      За моѝте облаци и вятър,

                      за Изгревите и за Залезите.

                      За Слънцето и за Звездите,

                      за нощите и дните.

                      Реши за хората и то да напише.

 

                      Небето седна и написа:

 

                      Гъмжи от хора долу.

                      На сутрин стават, тичат,

                      а вечер лягат спят.

                      Усмихват се и плачат,

                      говорят, викат и мълчат.

                      Обичат се и мразят,

                      едните мамят, друг краде.

                      Едно говорят, друго правят

                      Убиват се и бият.

                      Едни гладуват и студуват.

                      Други тънат във разкош,

                      със власт преяждат.

                      Добрите, честните отстъпват,

                      наглите,те пак настъпват.

                      Деца оставени по домове,

                      от родните си майка, татко.

                      Бедняци ровещи в боклука

                      и хора без очи, крака...

 

                      Небето гледа, гледа...

                      И заплака.

           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...