Небесно стихотворение

                      Небето гледа, гледа,

                      надолу към Земята.

                      Дълбоко се замисли

                      Все за мене пишат хората.

                      За моѝте облаци и вятър,

                      за Изгревите и за Залезите.

                      За Слънцето и за Звездите,

                      за нощите и дните.

                      Реши за хората и то да напише.

                      Небето седна и написа:

                      Гъмжи от хора долу.

                      На сутрин стават, тичат,

                      а вечер лягат спят.

                      Усмихват се и плачат,

                      говорят, викат и мълчат.

                      Обичат се и мразят,

                      едните мамят, друг краде.

                      Едно говорят, друго правят

                      Убиват се и бият.

                      Едни гладуват и студуват.

                      Други тънат във разкош,

                      със власт преяждат.

                      Добрите, честните отстъпват,

                      наглите,те пак настъпват.

                      Деца оставени по домове,

                      от родните си майка, татко.

                      Бедняци ровещи в боклука

                      и хора без очи, крака...

                      Небето гледа, гледа...

                      И заплака.