17 мар. 2017 г., 20:13  

Небесно стихотворение

541 1 0

                      Небето гледа, гледа,

                      надолу към Земята.

                      Дълбоко се замисли

                      Все за мене пишат хората.

                      За моѝте облаци и вятър,

                      за Изгревите и за Залезите.

                      За Слънцето и за Звездите,

                      за нощите и дните.

                      Реши за хората и то да напише.

 

                      Небето седна и написа:

 

                      Гъмжи от хора долу.

                      На сутрин стават, тичат,

                      а вечер лягат спят.

                      Усмихват се и плачат,

                      говорят, викат и мълчат.

                      Обичат се и мразят,

                      едните мамят, друг краде.

                      Едно говорят, друго правят

                      Убиват се и бият.

                      Едни гладуват и студуват.

                      Други тънат във разкош,

                      със власт преяждат.

                      Добрите, честните отстъпват,

                      наглите,те пак настъпват.

                      Деца оставени по домове,

                      от родните си майка, татко.

                      Бедняци ровещи в боклука

                      и хора без очи, крака...

 

                      Небето гледа, гледа...

                      И заплака.

           

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...