Небето гледа, гледа,
надолу към Земята.
Дълбоко се замисли
Все за мене пишат хората.
За моѝте облаци и вятър,
за Изгревите и за Залезите.
За Слънцето и за Звездите,
за нощите и дните.
Реши за хората и то да напише.
Небето седна и написа:
Гъмжи от хора долу.
На сутрин стават, тичат,
а вечер лягат спят.
Усмихват се и плачат,
говорят, викат и мълчат.
Обичат се и мразят,
едните мамят, друг краде.
Едно говорят, друго правят
Убиват се и бият.
Едни гладуват и студуват.
Други тънат във разкош,
със власт преяждат.
Добрите, честните отстъпват,
наглите,те пак настъпват.
Деца оставени по домове,
от родните си майка, татко.
Бедняци ровещи в боклука
и хора без очи, крака...
Небето гледа, гледа...
И заплака.
© Хари Спасов Все права защищены