2 nov 2023, 16:46

Небето ме изпива

523 2 7

Моята няма китара без звуци 

реди тихичко нота след нота,

струните ѝ докосват юмруци 

и по нея ми свири животът. 

 

Тя е малка, архивен модел, 

не е лъскава, нито фамозна, 

няма звездни миражи и цел,

бих добавил дори, че е грозна. 

 

Всъщност нямам китара.  Не свиря.

Всичко тук е във плен на метафора 

и оставят следите ми диря

по водата... море в древна амфора...

 

Аз съм дух, но живея във тяло 

на човек, във сън на делфини, 

а небето нажежено до бяло

ме изпива... сгрешило ме с вино...

 

25.07.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...