mislitel (Георги Каменов)
1146 11101
2.11.2023 г., 16:46 ч.

Небето ме изпива 

  Поезия » Философска, Друга
246 2 7

Моята няма китара без звуци 

реди тихичко нота след нота,

струните ѝ докосват юмруци 

и по нея ми свири животът. 

 

Тя е малка, архивен модел, 

не е лъскава, нито фамозна, 

няма звездни миражи и цел,

бих добавил дори, че е грозна. 

 

Всъщност нямам китара.  Не свиря.

Всичко тук е във плен на метафора 

и оставят следите ми диря

по водата... море в древна амфора...

 

Аз съм дух, но живея във тяло 

на човек, във сън на делфини, 

а небето нажежено до бяло

ме изпива... сгрешило ме с вино...

 

25.07.2019.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, Ина, благодаря за хубавите коментари.
  • аз съм птица без крила, дори от себе си не мога да избягам,
    аз имам две души и две тела: за да живея и да страдам..
  • Усещането е космическо!
    Поздравления, Георги!
  • Благодаря, Скити 💐
  • Хубав стих, Георги! И мен като Ники, ме грабна финала!
    Поздрав!
  • Мерси, Ничка.
  • Много е хубаво, Гош!
    "Аз съм дух, но живея във тяло
    на човек, във сън на делфини,
    а небето нажежено до бяло
    ме изпива... сгрешило ме с вино"...

    Този куплет ме плени!
Предложения
: ??:??