25 jun 2020, 14:23

Недей ме разпилява 

  Poesía » De amor
524 5 5

Обичай ме, защото... аз съм изгрев -

дори зад облак, тайно се промушвам.

Усмивка съм, понякога и припев,

а ти обичаш в тебе да се сгуша.

Да ме погалиш с устни в тиха вечер,

когато се унасям укротена.

Една сълза, трепереща за обич,

завръща ме и смела, утроена.

Защото не изгрявам, ако тегна.

И тялото ми във калта потъва.

Обичай ме - мъчително ранена,

а не когато чиста се разсъмвам.

Дори да пее славеят за двама,

дори да мислиш, че нощта ни търси.

Обичай ме, недей ме разпилява -

целувка съм, но нека да съм дръзка.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??