25.06.2020 г., 14:23 ч.

Недей ме разпилява 

  Поезия » Любовна
440 5 5

Обичай ме, защото... аз съм изгрев -

дори зад облак, тайно се промушвам.

Усмивка съм, понякога и припев,

а ти обичаш в тебе да се сгуша.

Да ме погалиш с устни в тиха вечер,

когато се унасям укротена.

Една сълза, трепереща за обич,

завръща ме и смела, утроена.

Защото не изгрявам, ако тегна.

И тялото ми във калта потъва.

Обичай ме - мъчително ранена,

а не когато чиста се разсъмвам.

Дори да пее славеят за двама,

дори да мислиш, че нощта ни търси.

Обичай ме, недей ме разпилява -

целувка съм, но нека да съм дръзка.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??