Недей ме разпилява
Обичай ме, защото... аз съм изгрев -
дори зад облак, тайно се промушвам.
Усмивка съм, понякога и припев,
а ти обичаш в тебе да се сгуша.
Да ме погалиш с устни в тиха вечер,
когато се унасям укротена.
Една сълза, трепереща за обич,
завръща ме и смела, утроена.
Защото не изгрявам, ако тегна.
И тялото ми във калта потъва.
Обичай ме - мъчително ранена,
а не когато чиста се разсъмвам.
Дори да пее славеят за двама,
дори да мислиш, че нощта ни търси.
Обичай ме, недей ме разпилява -
целувка съм, но нека да съм дръзка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
