25 feb 2020, 19:14

Недей ме съживявай 

  Poesía » Otra
367 6 5

В градината си умен градинар

на всички цветове ненародени...

Поливаш семената им – макар

от слънцето да чакаш позволение

и ласката от мека светлина

с очите ти да плува в цветовете,

които любовта ти обеща,

когато остаряваха ръцете ти.

 

Недей ме съживявай, ще боли!

Сред мъртвите покоят споделен е.

Когато ме погледнеш, продължи!

На гроба ми цветя не са садени.

На устните ми има катинар.

Очите ми не гледат към небето.

Знам, ти си най-добрият градинар,

ненужен за изкуственото цвете.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • eeeeeeeeeeeeeeх имам си и поетични коментари
    Благодаря ви, съкровища!
  • така е, нужен е за истинското цвете.
    Съживи ме на друга планета ,
    на тази вече три пъти изсъхнах,
    ръцете ти пак искам да усетя,
    защото аз живот им вдъхнах!
  • И любовта понякога е тъжна
    че обещанията винаги тежат...
    След болката остават капки мъдрост
    парфюмни спомени за цветен аромат...
  • Разкош!
  • Хубаво. Много 🌸
Propuestas
: ??:??