В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина
с очите ти да плува в цветовете,
които любовта ти обеща,
когато остаряваха ръцете ти.
Недей ме съживявай, ще боли!
Сред мъртвите покоят споделен е.
Когато ме погледнеш, продължи!
На гроба ми цветя не са садени. ...