Недей ме съживявай
В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина
с очите ти да плува в цветовете,
които любовта ти обеща,
когато остаряваха ръцете ти.
Недей ме съживявай, ще боли!
Сред мъртвите покоят споделен е.
Когато ме погледнеш, продължи!
На гроба ми цветя не са садени.
На устните ми има катинар.
Очите ми не гледат към небето.
Знам, ти си най-добрият градинар,
ненужен за изкуственото цвете.
