16 jun 2017, 10:51

Недей сърце

  Poesía » Otra
595 1 15

Недей сърце да плачеш,

водата всичко ще изтрие.

И времето ще хвърля пръст

над всички нас.

Когато няма да ни има,

а старата липа, ще съхне

без вода.

Портата, кога обрасне във трева.

Там ще бъдат нашите лица

Недей сърце, защото без да знаят

нашите деца, повтарят стъпките ни!

Имат нашите лица.

Мразят и обичат!

Винаги се връщат, тук, в земята си!

Недей, сърце да плачеш!

 

 21.09.2014

 Пловдив

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Елица!!!
  • Децата са нашата утеха и надежда, че ще довършат това, което ние сме започнали.
    Има мъдро прозрение в думите ти, Хари.
    Харесах!
  • Благодаря,Дочка!!!
  • Чудесно е написано, Хари! Поздравления.
  • Благодаря ви за милите думи,Албена,Велин,Ивелина и Мариан!!!Сърдечни поздрави!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...