Недей сърце да плачеш,
водата всичко ще изтрие.
И времето ще хвърля пръст
над всички нас.
Когато няма да ни има,
а старата липа, ще съхне
без вода.
Портата, кога обрасне във трева.
Там ще бъдат нашите лица
Недей сърце, защото без да знаят
нашите деца, повтарят стъпките ни!
Имат нашите лица.
Мразят и обичат!
Винаги се връщат, тук, в земята си!
Недей, сърце да плачеш!
21.09.2014
Пловдив
© Хари Спасов Всички права запазени