Недей сърце да плачеш,
водата всичко ще изтрие.
И времето ще хвърля пръст
над всички нас.
Когато няма да ни има,
а старата липа, ще съхне
без вода.
Портата, кога обрасне във трева.
Там ще бъдат нашите лица
Недей сърце, защото без да знаят
нашите деца, повтарят стъпките ни!
Имат нашите лица.
Мразят и обичат!
Винаги се връщат, тук, в земята си!
Недей, сърце да плачеш!
21.09.2014
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
