26 jul 2016, 9:57

Недейте

  Poesía » Otra
802 1 6

Не ми се бъркайте! Не ме учете

как по-добре, по-лесно да живея.

Съветите грижовни си спестете!

Не ми е нужна  никаква идея.

 

Аз мразя пътищата прави, гладки,

безоблачните гледки  ме влудяват.

А дните ми са пъзел от догадки,

и вземат ми това, което дават.

 

Светът ми е прозрачен като капка.

Заспивам вечер в чашката на цвете.

От слънчоглед си правя често шапка

и тръгвам да догоня ветровете.

 

Не ме учете колко да обичам!

Не искам да живея във притворство.

На себе си единствено приличам –

далече от суетност и позьорство.

 

Щастлива съм от песен на авлига.

Щом завали,  в очакване притихвам.

Аз дишам, разговарям и ми стига

на  моето небе  да се усмихвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса стихотворението! Особено финала...
  • Силни аргументи в подкрепа на една категорично заявена позиция! Поздравления, Нина!
  • Харесваш ми такава отстояваща се и с много виждащи очи
  • Прекрасно - много уважавам хората, които се радват на наглед мънички, почти незначителни неща. Но всъщност те правят живота живот!
  • Прекрасен финал...!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...