Не ми се бъркайте! Не ме учете
как по-добре, по-лесно да живея.
Съветите грижовни си спестете!
Не ми е нужна никаква идея.
Аз мразя пътищата прави, гладки,
безоблачните гледки ме влудяват.
А дните ми са пъзел от догадки,
и вземат ми това, което дават.
Светът ми е прозрачен като капка.
Заспивам вечер в чашката на цвете.
От слънчоглед си правя често шапка
и тръгвам да догоня ветровете.
Не ме учете колко да обичам!
Не искам да живея във притворство.
На себе си единствено приличам –
далече от суетност и позьорство.
Щастлива съм от песен на авлига.
Щом завали, в очакване притихвам.
Аз дишам, разговарям и ми стига
на моето небе да се усмихвам.
© Нина Чилиянска Всички права запазени