Jul 26, 2016, 9:57 AM

Недейте

  Poetry » Other
798 1 6

Не ми се бъркайте! Не ме учете

как по-добре, по-лесно да живея.

Съветите грижовни си спестете!

Не ми е нужна  никаква идея.

 

Аз мразя пътищата прави, гладки,

безоблачните гледки  ме влудяват.

А дните ми са пъзел от догадки,

и вземат ми това, което дават.

 

Светът ми е прозрачен като капка.

Заспивам вечер в чашката на цвете.

От слънчоглед си правя често шапка

и тръгвам да догоня ветровете.

 

Не ме учете колко да обичам!

Не искам да живея във притворство.

На себе си единствено приличам –

далече от суетност и позьорство.

 

Щастлива съм от песен на авлига.

Щом завали,  в очакване притихвам.

Аз дишам, разговарям и ми стига

на  моето небе  да се усмихвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса стихотворението! Особено финала...
  • Силни аргументи в подкрепа на една категорично заявена позиция! Поздравления, Нина!
  • Харесваш ми такава отстояваща се и с много виждащи очи
  • Прекрасно - много уважавам хората, които се радват на наглед мънички, почти незначителни неща. Но всъщност те правят живота живот!
  • Прекрасен финал...!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...