26 июл. 2016 г., 09:57

Недейте

800 1 6

Не ми се бъркайте! Не ме учете

как по-добре, по-лесно да живея.

Съветите грижовни си спестете!

Не ми е нужна  никаква идея.

 

Аз мразя пътищата прави, гладки,

безоблачните гледки  ме влудяват.

А дните ми са пъзел от догадки,

и вземат ми това, което дават.

 

Светът ми е прозрачен като капка.

Заспивам вечер в чашката на цвете.

От слънчоглед си правя често шапка

и тръгвам да догоня ветровете.

 

Не ме учете колко да обичам!

Не искам да живея във притворство.

На себе си единствено приличам –

далече от суетност и позьорство.

 

Щастлива съм от песен на авлига.

Щом завали,  в очакване притихвам.

Аз дишам, разговарям и ми стига

на  моето небе  да се усмихвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стихотворението! Особено финала...
  • Силни аргументи в подкрепа на една категорично заявена позиция! Поздравления, Нина!
  • Харесваш ми такава отстояваща се и с много виждащи очи
  • Прекрасно - много уважавам хората, които се радват на наглед мънички, почти незначителни неща. Но всъщност те правят живота живот!
  • Прекрасен финал...!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...