26 июл. 2016 г., 09:57

Недейте

803 1 6

Не ми се бъркайте! Не ме учете

как по-добре, по-лесно да живея.

Съветите грижовни си спестете!

Не ми е нужна  никаква идея.

 

Аз мразя пътищата прави, гладки,

безоблачните гледки  ме влудяват.

А дните ми са пъзел от догадки,

и вземат ми това, което дават.

 

Светът ми е прозрачен като капка.

Заспивам вечер в чашката на цвете.

От слънчоглед си правя често шапка

и тръгвам да догоня ветровете.

 

Не ме учете колко да обичам!

Не искам да живея във притворство.

На себе си единствено приличам –

далече от суетност и позьорство.

 

Щастлива съм от песен на авлига.

Щом завали,  в очакване притихвам.

Аз дишам, разговарям и ми стига

на  моето небе  да се усмихвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стихотворението! Особено финала...
  • Силни аргументи в подкрепа на една категорично заявена позиция! Поздравления, Нина!
  • Харесваш ми такава отстояваща се и с много виждащи очи
  • Прекрасно - много уважавам хората, които се радват на наглед мънички, почти незначителни неща. Но всъщност те правят живота живот!
  • Прекрасен финал...!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...