Неделя

1 jun 2020, 3:50

Poesía » Filosófica

617 2 1

Всеки полъх

на волния вятър в небето

И от яростна буря най-тъмната краска,

И сълзите, когато се смее детето,

Една нота любов

по сърцето да драска.

Искам

Миг да е само за завист и болка

вечността да е кратка за твоята ласка.

В една силна прегръдка да мълча с тебе много

дълго да те целувам без страх и без маска.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.