Jun 1, 2020, 3:50 AM

Неделя

979 2 1

Всеки полъх

на волния вятър в небето 

И от яростна буря най-тъмната краска, 

И сълзите, когато се смее детето, 

Една нота любов

по сърцето да драска. 

Искам

Миг да е само за завист и болка

вечността да е кратка за твоята ласка. 

В една силна прегръдка да мълча с тебе много

дълго да те целувам без страх и без маска. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...