Неделя

1.06.2020 г., 3:50 ч.

Поезия » Философска

615 2 1

Всеки полъх

на волния вятър в небето

И от яростна буря най-тъмната краска,

И сълзите, когато се смее детето,

Една нота любов

по сърцето да драска.

Искам

Миг да е само за завист и болка

вечността да е кратка за твоята ласка.

В една силна прегръдка да мълча с тебе много

дълго да те целувам без страх и без маска.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.