dodic (Деян Димитров)
266 1705
11 abr 2007, 13:20

Недогонен миг 

  Poesía
631 0 9
 

Прилепчиви са мислите ми днеска,

по теб полепват и пълзят,

дано и теб да не изплескам,

със насъбралия се в мене яд,

пропуснах хиляди моменти,

и днес един от многото си отлетя,

спестени, неразвити комплименти,

забавих, не достигнаха целта,

а трябваше да ги изстрелям,

дори и после да боли,

никога не ще е мигът идеален,

да чакам - той живота си върви,

преглътнах думите, а бяха,

на върха на спящия език,

преглътнах ги, не отлетяха,

с мълчанието свое ги завих,

а светеха очи отсреща,

очакващи навярно моите слова,

очакваща да ме посрещне,

в живота ми - бленувана жена.




© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??