Недогонен миг
Прилепчиви са мислите ми днеска,
по теб полепват и пълзят,
дано и теб да не изплескам,
със насъбралия се в мене яд,
пропуснах хиляди моменти,
и днес един от многото си отлетя,
спестени, неразвити комплименти,
забавих, не достигнаха целта,
а трябваше да ги изстрелям,
дори и после да боли,
никога не ще е мигът идеален,
да чакам - той живота си върви,
преглътнах думите, а бяха,
на върха на спящия език,
преглътнах ги, не отлетяха,
с мълчанието свое ги завих,
а светеха очи отсреща,
очакващи навярно моите слова,
очакваща да ме посрещне,
в живота ми - бленувана жена.
© Деян Димитров All rights reserved.
