21 ene 2010, 15:20

Недоизказана любов 

  Poesía » De amor
856 0 1
Поредна сутрин, ставам рано...
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка,
поздравявам и отивам на час.
Нещо обаче пак ме убива,
когато я гледам да стои между нас.
Сигурно я обичаш? Дали е така?
А защо ме гледаш тогава?
Нима очакваш да бъда твоя жена,
заедно с другата да бъда такава? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??