Jan 21, 2010, 3:20 PM

Недоизказана любов

  Poetry » Love
1K 0 1

Поредна сутрин, ставам рано...

Бързам и оправям се за час.

Нещо леко обаче май ме стяга

тук от лявата ми част.

Влизам през вратата с усмивка,

поздравявам и отивам на час.

Нещо обаче пак ме убива,

когато я гледам да стои между нас.

Сигурно я обичаш? Дали е така?

А защо ме гледаш тогава?

Нима очакваш да бъда твоя жена,

заедно с другата да бъда такава?

"Забравих те!" си казвам пак,

но защо ли, само като ме докоснеш,

от искри сълзите тръгват чак

и те молят с мене ти да бъдеш.

Но в живота явно е така...

Не мога аз да променя съдбата.

Изгаряйки бавно в огъня на любовта,

ще се пречистя със силата на самотата...

Поредна сутрин, ставам рано..

Бързам и оправям се за час.

Нещо обаче продължава да ме стяга

тук от лявата ми част...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...