Недоизказана любов
Поредна сутрин, ставам рано...
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка,
поздравявам и отивам на час.
Нещо обаче пак ме убива,
когато я гледам да стои между нас.
Сигурно я обичаш? Дали е така?
А защо ме гледаш тогава?
Нима очакваш да бъда твоя жена,
заедно с другата да бъда такава?
"Забравих те!" си казвам пак,
но защо ли, само като ме докоснеш,
от искри сълзите тръгват чак
и те молят с мене ти да бъдеш.
Но в живота явно е така...
Не мога аз да променя съдбата.
Изгаряйки бавно в огъня на любовта,
ще се пречистя със силата на самотата...
Поредна сутрин, ставам рано..
Бързам и оправям се за час.
Нещо обаче продължава да ме стяга
тук от лявата ми част...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Брияна Всички права запазени