НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина.
Раирана сетивност - черно-бяла.
Въже от чувственост... и нож от страх!
Прегърбени от спомен за раздяла,
души в кълбо от изгрев и от прах.
Молебен за това, което... (Боже!)
Недоизказаност... И реквием!
Побъркани от простота и сложност, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse