pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
9 may 2012, 15:39

Недоизказаност... И реквием!

  Poesía
1.1K 0 16

 

 

 

 НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!

 

 

Плисирано небе. Звезди - мъниста.

Нагъната, сгъстена тишина.

В очите на мъжа - жена разлистена.

Недоизказан вик за светлина.

 

Раирана сетивност - черно-бяла.

Въже от чувственост... и нож от страх!

Прегърбени от спомен за раздяла,

души в кълбо от изгрев и от прах.

 

Молебен за това, което... (Боже!)

Недоизказаност... И реквием!

Побъркани от простота и сложност,

но винаги с надежда! За кадем!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Усетила си "въжето от чувственост" в мен и този "нож от страх", Доче.
    Стихотворението е старо, но е физиономично и показва до голяма степен
    човешката ми същност. Затова реших да ви го покажа.
    Винаги си добре дошла, коментарите ти ме радвам толкова много!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Раирана сетивност - черно-бяла.
    Въже от чувственост... и нож от страх!"

    Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха и цветна лежи...
    Недоизказани мисли и чувствени трепети
    с дъх на изгрев в легло от мечти...

    И аз благодаря за красотата! Думите те обичат!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    А аз не съм изненадана, че пак наминаваш и намираш добри думи за написаното от мен! Прегръщам те с радост, Ели!
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Отнво чудесен стих Никаква изненада
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Чууууудесно е, че така възприемаш написаното от мен! Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0