9 may 2012, 15:39

Недоизказаност... И реквием!

  Poesía
1.1K 0 16

 

 

 

 НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!

 

 

Плисирано небе. Звезди - мъниста.

Нагъната, сгъстена тишина.

В очите на мъжа - жена разлистена.

Недоизказан вик за светлина.

 

Раирана сетивност - черно-бяла.

Въже от чувственост... и нож от страх!

Прегърбени от спомен за раздяла,

души в кълбо от изгрев и от прах.

 

Молебен за това, което... (Боже!)

Недоизказаност... И реквием!

Побъркани от простота и сложност,

но винаги с надежда! За кадем!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетила си "въжето от чувственост" в мен и този "нож от страх", Доче.
    Стихотворението е старо, но е физиономично и показва до голяма степен
    човешката ми същност. Затова реших да ви го покажа.
    Винаги си добре дошла, коментарите ти ме радвам толкова много!
  • "Раирана сетивност - черно-бяла.
    Въже от чувственост... и нож от страх!"

    Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха и цветна лежи...
    Недоизказани мисли и чувствени трепети
    с дъх на изгрев в легло от мечти...

    И аз благодаря за красотата! Думите те обичат!
  • А аз не съм изненадана, че пак наминаваш и намираш добри думи за написаното от мен! Прегръщам те с радост, Ели!
  • Отнво чудесен стих Никаква изненада
  • Чууууудесно е, че така възприемаш написаното от мен! Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...