Недоизказаност... И реквием!

Поэзия

1.1K 0 16

НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!

Плисирано небе. Звезди - мъниста.

Нагъната, сгъстена тишина.

В очите на мъжа - жена разлистена.

Недоизказан вик за светлина.

Раирана сетивност - черно-бяла.

Въже от чувственост... и нож от страх!

Прегърбени от спомен за раздяла,

души в кълбо от изгрев и от прах.

Молебен за това, което... (Боже!)

Недоизказаност... И реквием!

Побъркани от простота и сложност,

но винаги с надежда! За кадем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Усетила си "въжето от чувственост" в мен и този "нож от страх", Доче.
Стихотворението е старо, но е физиономично и показва до голяма степен
човешката ми същност. Затова реших да ви го покажа.
Винаги си добре дошла, коментарите ти ме радвам толкова много!

2012-05-14T09:08:08+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Раирана сетивност - черно-бяла.
Въже от чувственост... и нож от страх!"

Между черно и бяло една цяла вселена
невидима и тиха и цветна лежи...
Недоизказани мисли и чувствени трепети
с дъх на изгрев в легло от мечти...

И аз благодаря за красотата! Думите те обичат!

2012-05-12T01:11:02+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

А аз не съм изненадана, че пак наминаваш и намираш добри думи за написаното от мен! Прегръщам те с радост, Ели!

2012-05-11T11:13:18+03:00
ellyst (Ели)

Отнво чудесен стих Никаква изненада

2012-05-11T11:11:32+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чууууудесно е, че така възприемаш написаното от мен! Благодаря ти!

2012-05-11T09:43:58+03:00