pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
9.05.2012 г., 15:39

Недоизказаност... И реквием!

1.1K 0 16

 

 

 

 НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!

 

 

Плисирано небе. Звезди - мъниста.

Нагъната, сгъстена тишина.

В очите на мъжа - жена разлистена.

Недоизказан вик за светлина.

 

Раирана сетивност - черно-бяла.

Въже от чувственост... и нож от страх!

Прегърбени от спомен за раздяла,

души в кълбо от изгрев и от прах.

 

Молебен за това, което... (Боже!)

Недоизказаност... И реквием!

Побъркани от простота и сложност,

но винаги с надежда! За кадем!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Усетила си "въжето от чувственост" в мен и този "нож от страх", Доче.
    Стихотворението е старо, но е физиономично и показва до голяма степен
    човешката ми същност. Затова реших да ви го покажа.
    Винаги си добре дошла, коментарите ти ме радвам толкова много!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Раирана сетивност - черно-бяла.
    Въже от чувственост... и нож от страх!"

    Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха и цветна лежи...
    Недоизказани мисли и чувствени трепети
    с дъх на изгрев в легло от мечти...

    И аз благодаря за красотата! Думите те обичат!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    А аз не съм изненадана, че пак наминаваш и намираш добри думи за написаното от мен! Прегръщам те с радост, Ели!
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Отнво чудесен стих Никаква изненада
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Чууууудесно е, че така възприемаш написаното от мен! Благодаря ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0