9.05.2012 г., 15:39

Недоизказаност... И реквием!

1.1K 0 16

 

 

 

 НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!

 

 

Плисирано небе. Звезди - мъниста.

Нагъната, сгъстена тишина.

В очите на мъжа - жена разлистена.

Недоизказан вик за светлина.

 

Раирана сетивност - черно-бяла.

Въже от чувственост... и нож от страх!

Прегърбени от спомен за раздяла,

души в кълбо от изгрев и от прах.

 

Молебен за това, което... (Боже!)

Недоизказаност... И реквием!

Побъркани от простота и сложност,

но винаги с надежда! За кадем!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетила си "въжето от чувственост" в мен и този "нож от страх", Доче.
    Стихотворението е старо, но е физиономично и показва до голяма степен
    човешката ми същност. Затова реших да ви го покажа.
    Винаги си добре дошла, коментарите ти ме радвам толкова много!
  • "Раирана сетивност - черно-бяла.
    Въже от чувственост... и нож от страх!"

    Между черно и бяло една цяла вселена
    невидима и тиха и цветна лежи...
    Недоизказани мисли и чувствени трепети
    с дъх на изгрев в легло от мечти...

    И аз благодаря за красотата! Думите те обичат!
  • А аз не съм изненадана, че пак наминаваш и намираш добри думи за написаното от мен! Прегръщам те с радост, Ели!
  • Отнво чудесен стих Никаква изненада
  • Чууууудесно е, че така възприемаш написаното от мен! Благодаря ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...