8 ene 2013, 16:20

Недоразумение

703 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,

когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете

се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.

Но в този миг дочу: “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...