8 янв. 2013 г., 16:20

Недоразумение

705 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,

когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете

се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.

Но в този миг дочу: “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...