(из цикъла "Вицове в рими")
В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,
когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете
се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.
Но в този миг дочу: “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “
© Ангел Веселинов Все права защищены