8.01.2013 г., 16:20

Недоразумение

701 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,

когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете

се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.

Но в този миг дочу: “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...