Недоразумение

Jan 8, 2013, 4:20 PM

Poetry » Humour

535 0 7

(из цикъла "Вицове в рими")

В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома,

когато някой властно се провикна:
“На място! Стой!” От паника обзета,
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу: “Легни!” Нозете

се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.

Но в този миг дочу: “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2013-06-26T17:25:14+03:00

Много ми харесват твоите "Вицове в рими"
estrellaangel (Естрея Ангел)

2013-06-26T16:12:29+03:00

Явно обичаш да се вдъхновяваш от вицове и да ги превръщаш в стихотворения!
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2013-01-09T00:12:44+02:00

Оригинално!Браво!
Anita765 (Ани Монева)

2013-01-08T22:16:20+02:00

На страха очите били големи.
smile1 (Валка)

2013-01-08T17:46:41+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-08T17:29:54+02:00

Винаги внасяш настроение, хем да се усмихне човек, хем...Бъди, друже!
Весан (Ангел Веселинов)

2013-01-08T17:01:25+02:00

Уютничко е, приятелю, но и тъжно да си тичкаш сам по своята измислена пистичка, и да гледаш как край теб профучават олимпийските атлети!