ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
15 abr 2008, 23:21

Недоумение

  Poesía » Otra
688 0 5

НЕДОУМЕНИЕ

            

Всеки ден

ненаситно

отнема

по нещо от мен:

от блясъка на очите ми,

от свежестта на мечтите ми,

от гланца на кожата,

от младежкото можене.

 

Всеки ден

щедри

подаръци

кичи по мен:

нишки сребърни в косата,

оловни гривни на краката,

нанизи от бръчки по лицето,

гердан от грижи на сърцето.

 

В скачените съдове

на времето

се прелива лениво

животът ми,

ту буйно се плиска,

пръскайки пяна.

И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Но сме умни и хубави...
    с много обич, Мария.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    "Младостта си отива",
    но идва мъдростта,
    не е красавица пищна,
    но чаровница с нови слънца!
    Поздрав и от мен!
  • ma4enka (Мария Костова)
    ma4enka (Мария Костова)
    Благодаря за коментарите ви.Радвам се,че това,което ме е развълнувало,е докоснало и вашите души.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Гривните и мен ми дотежават,
    обаче... сребърните нишки в косата
    едно показват - че съм изживяла
    и радости и болки, но съм жива!
    Поздравления!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "И уж в природата

    нищо не се губи,

    а виж -

    младостта ми

    вече я няма!"

    И може би в очите на децата,
    които срещу теб са грейнали.
    На твойта младост водопадите
    не се поддават на изчезване

    Прекрасна идея и реализация, Мари!Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0