Недоумение

Поэзия » Другая

685 0 5

НЕДОУМЕНИЕ

Всеки ден

ненаситно

отнема

по нещо от мен:

от блясъка на очите ми,

от свежестта на мечтите ми,

от гланца на кожата,

от младежкото можене.

Всеки ден

щедри

подаръци

кичи по мен:

нишки сребърни в косата,

оловни гривни на краката,

нанизи от бръчки по лицето,

гердан от грижи на сърцето.

В скачените съдове

на времето

се прелива лениво

животът ми,

ту буйно се плиска,

пръскайки пяна.

И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Но сме умни и хубави...
с много обич, Мария.

2008-05-04T16:17:40+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

"Младостта си отива",
но идва мъдростта,
не е красавица пищна,
но чаровница с нови слънца!
Поздрав и от мен!

2008-04-28T12:08:06+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Благодаря за коментарите ви.Радвам се,че това,което ме е развълнувало,е докоснало и вашите души.

2008-04-22T16:19:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Гривните и мен ми дотежават,
обаче... сребърните нишки в косата
едно показват - че съм изживяла
и радости и болки, но съм жива!
Поздравления!

2008-04-16T06:59:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!"

И може би в очите на децата,
които срещу теб са грейнали.
На твойта младост водопадите
не се поддават на изчезване

Прекрасна идея и реализация, Мари!Поздравления!

2008-04-16T00:29:30+03:00