Недоумение
НЕДОУМЕНИЕ
Всеки ден
ненаситно
отнема
по нещо от мен:
от блясъка на очите ми,
от свежестта на мечтите ми,
от гланца на кожата,
от младежкото можене.
Всеки ден
щедри
подаръци
кичи по мен:
нишки сребърни в косата,
оловни гривни на краката,
нанизи от бръчки по лицето,
гердан от грижи на сърцето.
В скачените съдове
на времето
се прелива лениво
животът ми,
ту буйно се плиска,
пръскайки пяна.
И уж в природата
нищо не се губи,
а виж -
младостта ми
вече я няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
